Хората в Европа и по света вече усещат въздействието от промените в климата - в последните години се сблъскваме с повече случаи на суша, силна жега, поройни дъждове, наводнения и свлачища. Други последствия са свързани с повишаване на морското ниво и на киселинността на световния океан и с изчезването на растителни и животински видове.
Споразумението за климата от Париж, подписано от ЕС и от 195 страни по света, предвижда постигането на въглеродна неутралност до средата на 21-ви век. Под това се разбира уравновесяването на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, които се дължат на хората, с процеси за тяхното улавяне и отвеждане от атмосферата.
През декември 2019 г. Европейската комисия представи Зеления пакт - водеща инициатива за превръщане на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г. Чрез законодателния акт за климата тази цел ще се превърне в обвързващо изискване.
Абсорбиране на въглеродния диоксид
Постигането на нулев баланс на въглеродни емисии не означава напълно да се лишим от тях, а да намерим начини да компенсираме всякакъв евентуален ръст. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглероден диоксид - такива са почвите, горите и океаните.
Проблемът е, че естествените системи не могат да се справят със сегашното ниво на емисии. По оценки те абсорбират между 9,5 и 11 гигатона въглероден диоксид годишно. Причинените от хората емисии достигнаха 38 гигатона през 2019 г.
Въпреки че се работи за изграждането на инсталации за изтегляне на въглеродни емисии от атмосферата, за момента те не могат да достигнат мащаб, който да допринесе реално в борбата срещу глобалното затопляне.
Допълнителен проблем е, че горите и другите естествени системи за абсорбиране са ефективни, само ако те бъдат поддържани. Горските пожари, дърводобивът и изсичането на гори ни отдалечават от въглеродната неутралност.
Компенсиране на емисии
Намаляването на въглеродните емисии е дългосрочна цел на ЕС. Друг начин за подобряване на въглеродния баланс е компенсирането на емисии от един сектор чрез инвестиции в чисти технологии - например, за производство на енергия от възобновяеми източници или енергийна ефективност. Схемата на ЕС за търговия с емисии е пример за система за компенсиране на въглеродни емисии.
Механизмът за корекция за въглеродните емисии на границата също е замислен да създаде стимули за развитие на по-чист бизнес. Механизмът ще повиши цените на вносни стоки от страни с по-ниски стандарти за ограничаване на емисиите и по този начин ще направи по-малко атрактивно преместването на бизнеса в такива страни. Европейската комисия следва да представи предложение за налога върху вноса през 2021 г.
Цели на ЕС
Европейският съюз има амбициозна политика за климата. Съгласно Зеления пакт той иска до 2050 г. да изтегля от атмосферата толкова емисии СО2, колкото произвежда.
През април 2021 г. Парламентът и Съветът постигнаха споразумение по пътя към постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Законодателният акт за климата, който превръща амбициите на ЕС за намаляване на емисиите в правно задължение, бе официално приет от депутатите през юни 2021 г.
До 2030 г. емисиите на парникови газове ще трябва да бъдат с 55% по-ниски спрямо нивата от 1990 г.
По предложение на Парламента ще бъде създаден Европейски научен консултативеен съвет по изменението на климата — независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите.
Към момента пет страни в ЕС са заложили целта за въглеродна неутралност в законодателството си: Швеция се стреми да достигне нулеви нетни емисии до 2045 г., а Германия, Дания, Унгария и Франция - до 2050 г.
Източник: Европейски парламент
