Снимка: Европейски съюз
Страните от Европейския съюз се борят да постигнат съгласие за позицията си за конференцията по изменението на климата в Глазгоу, Шотландия. С приближаването на събитието се появиха разриви заради обещанията за намаляване на емисиите, според официални лица и документи, видени от Ройтерс.
ЕС изготвя своята позиция преди преговорите за конференцията през ноември, където държавите ще се опитат да завършат техническите правила и ще приемат реални ангажименти по Парижкото споразумение за климата.
Един от проблемите, които те ще се опитат да разрешат, е дали климатичните цели на страните по споразумението от 2015 г. трябва да следват „общ график“.
Във форума ще участват над 30 000 души от цял свят – министри, държавни и правителствени ръководители, бизнес представители, експерти от науката и неправителствения сектор. Ранен знак за предстоящите сблъсъци е фактът, че 27 -те държави от ЕС са разделени по въпроса дали целите трябва да обхващат пет или 10-годишни периоди.
Собствените цели на ЕС за намаляване на емисиите са сред най-амбициозните сред големите икономики в света и блокът се стреми да стимулира други региони да си поставят по-строги цели.
Изисква се обаче всички 27 държави да одобрят позицията на ЕС за преговорите, а някои дипломати са загрижени, че блокът няма да представи единна позиция.
„Какъв сигнал дава ЕС на света, ако дори не можем да приведем общите срокове в съответствие с Парижкото споразумение?“, коментира дипломат от ЕС.
Амбициозни цели
Повечето държави от ЕС, включително Дания, Нидерландия, Испания, Люксембург и Франция, настояват за петгодишен срок за постигане на целите, според служители на ЕС, запознати с преговорите.
Те казват, че по-краткият петгодишен цикъл ще окаже по-голям натиск върху страните да поставят амбициозни цели и ще помогне да се следи дали намаляват емисиите достатъчно бързо, за да предотвратят катастрофалните промени в климата.
Те също се притесняват, че 10-годишните обещания могат да позволят на държави с по-слаби климатични цели да отложат решаването на проблема с цяло десетилетие.
Други държави от ЕС, включително Полша, България и Румъния, искат да дадат на страните избор от пет или 10 години, заявиха представители на ЕС.
„Волята на страните да приложат мерките доказва амбицията, а не срокът“, коментира друг дипломат.
В документ на ЕС се посочва, че е по-добре блокът да приеме петгодишен срок. Длъжностни лица от страните от ЕС ще обсъдят въпроса в петък.
В международните преговори САЩ, африканските държави и малките островни държави подкрепят петгодишни ангажименти за климата, докато Китай и Индия са против една единствена времева рамка, се казва в документа.
Определянето на ангажимент по Парижкото споразумение за всеки пет години не означава непременно правно обвързване с целите на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 и 2050 г. Брюксел също така ще определи цел за намаляване на емисиите до 2040 г.
Например, ЕС може да внесе в ООН обещание за климата до 2035 г., което би било „най-добрата ни оценка“ за това докъде трябва да сме стигнали с емисиите до тази година, за да постигнем целта си за 2040 г., се казва в документа на ЕС.
Източник: EURACTIV
