Системата за събирането на продуктовата такса в България за редица изделия, които се рециклират, е концептуално компрометирана. Няма прозрачност при издаването на лицензите за фирмите, поради което в дейността са навлезли "сенчести структури", а това е предпоставка за корупционни практики, пише в своя статия "Капитал". Има пропуски и неясноти в методиката, по която се определят продуктовите такси, както и в наредбата, която регламентира заплащането им. Липсва и контрол от страна на държавата дали рециклиращите дружества изпълняват целите за оползотворяване на отпадъци, поради което пък има сериозни съмнения, че те реално рециклират количествата, които отчитат. Проблемът допълнително се задълбочава от дирекцията за управление на отпадъците в министерството на околната среда, която според бизнеса не функционира.
Това бяха само част от проблемите, които очертаха представители на 16 асоциации, които обединяват разнороден бизнес - от хранителната индустрия, през вносителите на автомобили до вносителите на електронна техника и инвеститори във фотоволтаични паркове и батерии.
Във вторник те се събраха на среща, организирана от Българската стопанска камара (БСК), за да обсъдят общите си действия за промяна на правилата, по които сега функционира системата с продуктовата такса, позната на потребителите като екотакса.
Купища проблеми за всички
Представителите на бизнеса констатираха, че през годините тези въпроси са поставяни многократно пред ресорните министри на околната среда от различни политически сили, но нито един от тях не е решен. Даже напротив.
Миналата година продуктовата такса се повиши в пъти за някои от тези бизнеси, което чувствително оскъпи продуктите като домакинските електроуреди, соларните панели и батериите към фотоволтаичните паркове. Нещо повече - държавата в лицето на Министерството на екологията се опита (засега безуспешно) да монополизира депозитната система за пластмасови бутилки, вместо да предостави тази дейност на самите търговци.
В същото време потребителите не са запознати с механизма на събирането на продуктовата такса и масово смятат, че събраните средства се плащат към ЕС и не знаят, че тя влиза в джобовете на определени хора. А за нарастването на цените, свързани с увеличението на тази такса, обвиняват бизнеса.
Какви стъпки бяха набелязани
За различните сфери, свързани с продуктовата такса, има конкретни специфики, но основните проблеми са общи и те могат да бъдат решени само с общи усилия, констатираха представителите на бизнес асоциациите по време на срещата. Затова и се обединяват около няколко конкретни стъпки. Първата е да изпратят открито писмо до ресорното министерство на околната среда и до още три ведомства - на икономиката, на енергетиката и на иновациите, с предложение за среща с министрите, на която да се поставят проблемите с продуктовата такса. Другите са:
В по-дългосрочен план трябва да има и законодателни промени в тази сфера.
Представителите на 16-те асоциации се обединиха и около тезата, че след смяната властта сега има "кратък прозорец", в който да бъдат чути проблемите и да започне поетапното им решаване.
Промяна на наредбата и методиката
Според Христо Христов от Асоциацията на вносителите на автомобили плащаната продуктова такса при регистрацията на моторните превозни средства в КАТ противоречи на българското и европейското законодателство. "При нас нещата са абсурдни, защото тази такса веднъж се заплаща в европейска държава, а много от превозните средства, особено тежкотоварните, след време се продават в арабския свят. При тази ситуация не е ясно къде отиват тези пари, защото те не отиват в държавата", каза Христов.
Никола Газдов от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) направи сравнение между продуктовата такса за соларните панели и батериите у нас и в някои европейски държави. "Държавното предприятие ПУДООС е заложило между 5 и 11 пъти по-високи цени от европейските държави. В България продуктовата такса за соларните панели е 11 пъти по-висока от тази в Нидерландия. Осем пъти по-висока е такса за батериите спрямо тази в Дания", каза Газдов. Той изчисли, че това оскъпява инвестицията в соларните панели с 30%, а при батериите за фотоволтаичните паркове с 20%.
Отделно от това соларните панели и батериите, които сега се внасят в България ще се рециклират след две десетилетия и по думите на Газдов липсват гаранции, че организациите по оползотворяване, които събират таксите сега, ще съществуват толкова време. "Това че днес някой е взел пари не означава, че ще си изпълни задълженията. Затова трябва да имаме гаранционен механизъм", казва той. Добавя и, че високата продуктова такса изкуствено оскъпява и цената на електроенергията.
Според Меглена Русенова от Българската фотоволтаична асоциация трябва да се поиска от министъра на околната среда да се наложи мораториум на промените в наредбата, с която се определят продуктовите такси. "Трябва да се създаде работна група, която да обсъди и промени в методиката за определяне на таксите", каза тя. Русенова даде пример с фотоволтаичните панели, които са в една група с телевизорите, а литиево-йонните батерии за ВЕИ паркове са с акумулаторите. "Тези продукти са сложени заедно без да са отчетени всички не само разходи, но и приходите, които ще има вследствие на рециклирането. Защото отпадъкът от фотоволтаичните панели при рециклиране ще носи по-голям приход отколкото разход, заради редките метали, които се намират в него", казва Русенова.
Според нея проблем е, че в една категория са сложени абсолютно различни по своята същност продукти и по тази причина трябва да има нова методика и икономически обоснована продуктова такса. Заради драстичните разминавания между определената цена за продуктовата такса в България и страните от страните от ЕС от Българската фотоволтаична асоциация са сезирали ЕК и ресорната Главна дирекция "Конкуренция" с молба за намеса от тяхна страна за изравняване на условията у нас и другите европейските страни.
Либерализация на лицензите за рециклиране
Бизнес асоциациите се обединиха и около тезата, че "криминализацията" на сектора може да бъде премахната само, ако се либерализира лицензионният режим за рециклиращите фирми. Освен това по-голям брой организации по оползотворяване на отпадъци ще доведе до повече конкуренция и съответно до по-ниски такси за рециклиране. От години в тази сфера работят няколко бизнесмена, чиито фирми събират продуктовите такси при МПС, електрониката, акумулаторите и гумите. А от миналата година в този бизнес навлезе и дружество, което се свързва с Христофорос Аманатидис-Таки. "Сега няма вариант някой да вземе лиценз за събиране на продуктови такси. Ние от години се опитваме чрез фирма да получим разрешително за рециклиране на излезли от употреба МПС, но тя не успява", казва Христо Христов от Асоциацията на вносителите на автомобили.
Жана Величкова от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки посочи, че отговорността на производителя е в това отпадъците от опаковки да се управляват от бизнеса, но той сега няма участие в модела. "Като индустрии ние се опитахме да направим депозитна система така, както е в Европа, и изведнъж държавата реши, че тя трябва да я управлява", каза тя.
Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия заяви, че трябва да има ясни критерии, по които да се дават разрешителните за рециклиране. Той предложи лицензирането да става не само от една институция - в случая МОСВ, а в процеса да участват и други ведомства.
Ивана Радомирова от Съюза на пивоварите припомни, че преди години даването на лицензите за рециклиране е ставало от междуведомствена комисия, в която са влизали представители на четири министерства, като в нея са участвали и представители на бизнеса. "Тогава беше невъзможно да се промъкне проблематична фирма с молба за лиценз. Но после с промените в закона за отпадъците, това се промени", заяви тя.
Източник: Капитал