Европейската комисия представи в четвъртък препоръки за икономическото развитие на страните от Европейския съюз. За България Комисията издаде четири препоръки, включително намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия. Според Комисията България е изправена пред редица предизвикателства, свързани с декарбонизацията на икономиката и производството на енергия, устойчивия транспорт, както и с качеството на образованието и уменията.
Посочва се още, че достъпът до чиста и достъпна енергия продължава да бъде приоритетен въпрос в България. Въпреки че страната е постигнала ограничен напредък, остават допълнителни структурни предизвикателства. По-специално, отложената либерализация на електроенергийния пазар - една от основните реформи за декарбонизация в рамките на плана за възстановяване и устойчивост - възпрепятства прехода към чиста и достъпна енергия. Освен това системите за централно отопление в България често са в лошо техническо състояние и повечето от тях са базирани предимно на природен газ или въглища, пише в препоръката си Европейската комисия. През 2023 г. разгръщането на слънчевата енергия се е увеличило значително с над 1,2 GW новоинсталиран капацитет, с което общият обем достига почти 3 GW. Инсталираният вятърен капацитет обаче е в застой през последното десетилетие с общо 700 MW инсталиран капацитет в наземни инсталации. Това се случва въпреки потенциала на вятърната енергия да увеличи капацитета за балансиране на електроенергийната система в извънпиковите периоди. Неизползваният технически потенциал на офшорната вятърна енергия се оценява на 26 GW20. Същевременно все по-очевидна става липсата на достатъчно системи за съхранение на енергия, особено през слънчевите часове, което представлява риск за непрекъснатото внедряване на възобновяеми енергийни източници в мрежата в България, посочва още Комисията. Въпреки силната електроенергийна взаимовръзка със съседните държави, включително новата 400 kV линия с Гърция (PCI Maritsa East-Nea Santa), продължават да съществуват затруднения в преносната и разпределителната мрежа. Допълнителни действия за подобряване на управлението на мрежите чрез въвеждане на елементи на интелигентни мрежи, включително въвеждане на интелигентни измервателни уреди и мерки за реагиране на търсенето, биха могли да подобрят ситуацията. Въпреки че се наблюдава леко подобрение на показателите за енергийна бедност в България, продължават да съществуват значителни предизвикателства. Делът на населението, което не може да отоплява адекватно домовете си, е 22,5% през 2022 г., което е най-високият показател в рамките на ЕС, значително над средния за ЕС от 9,3%. Въпреки че България е приела официално определение за енергийна бедност, конкретните схеми за подпомагане все още не са напълно разработени, като настоящата целева помощ за отопление остава ограничена както по отношение на продължителността, така и по отношение на обхвата, пише още в препоръката си Комисията.
Емисиите на парникови газове от транспорта също са сериозен проблем за България, особено от автомобилния транспорт, където емисиите на парникови газове са се увеличили с 29% през 2022 г. (в сравнение с нивата от 2005 г.), посочва Европейската комисия.
Комисията препоръчва на България намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия, по-специално чрез преминаване към възобновяема енергия в централното отопление и разгръщане на вятърните инсталации. Осигуряване на достатъчен капацитет за съхранение, за да се увеличи гъвкавостта на енергийната система. Укрепване на инфраструктурата на електропреносната мрежа чрез въвеждане на елементи на интелигентни мрежи и увеличаване на взаимовръзките със съседните държави. Справяне с енергийната бедност чрез прилагане на целенасочени мерки за намаляване на дела на населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли. Насърчаване на внедряването и използването на устойчив градски и железопътен транспорт, включително чрез ускоряване на развитието на необходимата инфраструктура.
Източник: Европейска комисия
