На 26 октомври Европейската комисията прие своите доклади за състоянието на енергийния съюз за 2021 г., в които се прави преглед на напредъка, постигнат от ЕС в осъществяването на прехода към чиста енергия, близо две години след стартирането на Европейския зелен пакт. Въпреки че съществуват редица окуражаващи тенденции, ще са необходими по-големи усилия за постигане на целта за намаляване на нетните емисии с най-малко 55 % до 2030 г. и постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., а данните ще трябва да бъдат внимателно анализирани през следващата година с оглед на по-дългосрочните тенденции след COVID.
Докладът показва, че през 2020 г. възобновяемите енергийни източници са изпреварили за първи път изкопаемите горива като източник на енергия номер едно в ЕС, като са генерирали 38 % от електроенергията в сравнение с 37 % за изкопаемите горива. Към днешна дата 9 държави — членки на ЕС, вече са преустановили използването на въглища, други 13 са поели ангажимент за поетапно преустановяване, а 4 проучват възможните срокове. Емисиите на парникови газове в ЕС-27 през 2020 г. спаднаха с почти 10 % в сравнение с 2019 г. — безпрецедентен спад, дължащ се на пандемията от COVID-19, което доведе до общо намаляване на емисиите с 31 % в сравнение с 1990 г.
Потреблението на първична енергия е намаляло с 1,9 %, а крайното енергопотребление — с 0,6 % през миналата година. И двете стойности обаче са над стойностите, необходими за постигане на целите на ЕС за 2020 г. и 2030 г., поради което усилията за справяне с този проблем на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС трябва да продължат. Субсидиите за изкопаеми горива намаляха леко през 2020 г. поради по-ниското потребление на енергия като цяло. Субсидиите за енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност се увеличиха през 2020 г.
Тазгодишният доклад се публикува и на фона на скока на цените на енергията в Европа и по света, предизвикан до голяма степен от повишаването на цените на природния газ. Въпреки че се очаква това състояние да бъде временно, то поставя на преден план зависимостта на ЕС от вноса на енергия, който се е увеличил до най-високото равнище от 30 години насам, както и значението на прехода към чиста енергия за повишаване на енергийната сигурност на ЕС. Според най-новите данни енергийната бедност засяга до 31 милиона души в ЕС, като този въпрос ще остане в центъра на вниманието с оглед на икономическите предизвикателства, свързани с COVID-19 и настоящата ценова ситуация. Ето защо в неотдавнашното си съобщение относно цените на енергията Комисията постави силен акцент върху защитата на уязвимите потребители.
В доклада за състоянието на енергийния съюз се анализира как политиките в областта на енергетиката и климата са били засегнати от пандемията от COVID-19 през изминалата година и се представя значителният законодателен напредък в усилията на ЕС за декарбонизация. В него се отбелязват също така политическите усилия да се гарантира, че нашите програми за възстановяване след пандемията от COVID са съобразени повече от всякога с нашите цели в областта на климата и енергетиката.
Източник: Европейска комисия
