В сряда Европейската Комисия публикува доклада за състоянието на Енергийния съюз за 2024 г., в който се описва как ЕС е преодолял през мандата на настоящата Комисия безпрецедентните предизвикателства в енергийната политика посредством снабдяването на ЕС с регулаторна рамка за осъществяване на прехода към чиста енергия и полагането на основите за подновен икономически растеж и конкурентоспособност.
От решаващо значение е, че през последните години ЕС успя да устои на критичните рискове за сигурността на енергийните си доставки, да си възвърне контрола върху енергийния пазар и цените на енергията и да ускори прехода към неутралност по отношение на климата:
Значителен напредък беше постигнат по отношение на енергията от възобновяеми източници. Вятърната енергия надмина природния газ и стана вторият по големина източник на електроенергия в ЕС след атомната енергия, а 50 % от електроенергия в ЕС, която е произведена през първата половина на 2024 г., е от възобновяеми източници. През 2022 г. потреблението на първична енергия в ЕС поднови низходящата си тенденция и спадна с 4,1 %. Въпреки това, усилията за енергийна ефективност ще трябва да бъдат увеличени допълнително, за да може ЕС до 2030 г. да постигне целта за намаляване на потреблението на крайна енергия с 11,7 %. Необходимо е допълнително подобрение, не на последно място в електрификацията на цялото отоплително оборудване и в дела на санираните сгради. Необходими са и по-големи усилия за справяне с високите цени на енергията. Това е от ключово значение за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и за ускоряване на инвестициите в европейските интегрирани инфраструктурни мрежи, които са от съществено значение за електрификацията на европейската икономика.
В доклада се припомня, че всички държави членки трябва да представят окончателните си актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата възможно най-скоро, за да се осигури колективното постигане на целите за 2030 г. в тази област. Оценката на проектите на актуализирани НПЕК, публикувана през декември 2023 г., показва, че държавите членки се движат в правилната посока, но това все още не е достатъчно за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г., и че те трябва да вземат предвид препоръките на Комисията за окончателните си планове. Комисията публикува също така доклад за функционирането на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, в който се прави заключението, че регламентът играе важна роля за това ЕС да напредва в изпълнението на целите си за 2030 г., като прави планирането и докладването по-съгласувани, интегрирани и прости.
В бъдеще ще трябва да се работи по новите и съществуващите растящи предизвикателства, това са например недостатъчната амбиция на целите за енергията от възобновяеми източници и за енергийната ефективност, увеличаването на енергийната бедност, разликите в цените на енергията в сравнение с други глобални конкуренти, както и риска от нови критични стратегически зависимости. За тях ще се изисква решителен отговор на политиката и значителна промяна в усилията на равнището на ЕС и на държавите членки посредством повече координация, пазарна интеграция и съвместни действия.
ЕС продължи да подкрепя Украйна в контекста на непрекъснатите руски атаки срещу нейната енергийна система. Синхронизирането на украинската и молдовската електроенергийни мрежи с континенталната европейска мрежа спомогна за стабилизиране на електроенергийната система на Украйна, като капацитетът за обмен на електроенергия с търговска цел вече достигна 1,7 GW. Това също така позволи на Украйна да разчита на спешен внос. До 31 юли 2024 г. над 40 % от всички дарения от държавите членки бяха предназначени за енергийния сектор, като общият принос на Механизма за гражданска защита на Съюза се оценява на над 900 милиона евро. Също така Фондът за енергийна подкрепа на Украйна е мобилизирал до юни 2024 г. над 500 милиона евро. В допълнение, механизмът на ЕС за Украйна, който разполага със средства в размер на 50 милиарда евро до 2027 г. ще осигури последователно финансиране за подпомагане на възстановяването и устойчивия икономически растеж на Украйна.
Повишаване на енергийната сигурност и конкурентоспособността
Производителите от ЕС са изправени пред нарастваща конкуренция на световните и вътрешните пазари в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. В доклада се припомня значението за справянето с тези предизвикателства на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и Законодателния акт за суровините от критично значение, заедно с реформата на структурата на пазара на електроенергия. В доклада се признава и необходимостта да се използват партньорствата с промишлеността, за да се ускори разработването на технологии за нулеви нетни емисии и да се укрепи производствената база на ЕС. Промишлените алианси като Европейския алианс за акумулаторните батерии, Европейския алианс за чист водород, Алианса на слънчевата фотоволтаична промишленост, Промишления алианс за създаване на стойност за възобновяемите и нисковъглеродните горива и Алианса за малки модулни реактори ще играят важна роля. Диалозите на Комисията за чист преход с промишлеността и социалните партньори ще подкрепят изпълнението на Европейския зелен пакт.
Фондът за иновации с прогнозния си бюджет от около 40 милиарда евро до 2030 г. също играе решаваща роля. Европейската водородна банка, финансирана от Фонда за иновации на СТЕ на ЕС, функционира и успешно проведе първата серия от търгове на ЕС, като разпредели близо 720 милиона евро на 7 проекта в Европа за производството на водород от възобновяеми източници.
Увеличаване на ролята на потребителите в чистия преход
С новото законодателство за енергийния пазар, например реформата на структурата на пазара на електроенергия, най-уязвимите ще бъдат по-добре защитени от изключване на електроснабдяването. В случай на криза в цените на природния газ държавите членки могат да въведат мерки за защита на потребителите и да гарантират достъп до енергия на достъпни цени и до основни социални услуги. Това включва намеса в определянето на цените на дребно с цел предпазване на потребителите от прекомерно високи цени.
Социалният фонд за климата също ще бъде ключов инструмент за мобилизиране на най-малко 86,7 милиарда евро за периода 2026—2032 г., финансирани от приходите по СТЕ и най-малко 25 % съфинансиране от държавите членки. Фондът ще подкрепя структурни мерки и инвестиции в саниране за енергийна ефективност, достъпни във финансово отношение и енергийно ефективни жилища, чисто отопление и охлаждане и интегриране на енергията от възобновяеми източници, както и в мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. Също така съществува възможност за предоставяне на временно пряко подпомагане на доходите.
Източник: Европейска комисия
